В гинекологията и гинекологичната урология, инконтиненция означава неволево изпускане на урина. Урина от външните пикочни пътища причинява изтласкващата сила на пикочния мехур да надделее над неговата задържаща сила.

Гинекология и гинекологична урология

При здрава жена, какви механизми поддържат уринарния контрол и континенцията?

Механизмите, които поддържат нормалните процеси по съхранение на урина в пикочния мехур, способността да се изчака, докато мехурът се напълни без да се изпуска урина и предизвикването на уриниране, когато мехурът е пълен, включват достатъчно здрав пикочен мехур, който да съхранява достатъчни количества урина, сфинктерни мускули в пикочния канал, който задържа урината и достатъчна подкрепа от тазовото дъно, за да се предотврати изтичане на урина.

Сигнали от мозъка задържат урината в пикочния мехур, докато се напълни. През това време сфинктерни мускули в пикочния канал предотвратяват изтичане на урина. Освен това, сборът от мускули, който наричаме тазово дъно, предоставя допълнителна помощ при предотвратяването на изтичане, когато кашляме, кихаме или се смеем.

Какво представлява уринарната инконтиненция? Колко често се среща? Какви типове съществуват?

Инконтиненция означава неволево изпускане на урина. Урина от външните пикочни пътища причинява изтласкващата сила на пикочния мехур да надделее над неговата задържаща сила. Уринарната инконтиненция е често срещано състояние при жени и се отразява негативно на живота на 35 от всеки 100 жени. По-често разпространена е от хронични заболявания като високо кръвно налягане, депресия, диабет, астма и бронхит.

Като цяло, има 3 типа уринарна инконтиненция, които засягат жените:

  • Първият тип е този, който възниква когато пикочният мехур не успява да задържа цялата урина, която влиза в него и изпуска излишното количество. 22 от всеки 100 случая на уринарна инконтиненция спадат в тази категория, наречена импулсна уринарна инконтиненция.
  • Вторият тип уринарна инконтиненция е този, който е свързан със стрес. Той се проявява при кашляне, кихане, по време на физическа активност, и се нарича стресов тип уринарна инконтиненция. Под стрес, в случая, се има предвид физическа дейност. 50 % от случаите на урнинарна инконтиненция спадат в тази категория.
  • И накрая съществува уринарна инконтиненция, която комбинира и двата елемента. Около 30 % от случаите на уринарна инконтиненция спадат в тази категория.

Кои типове уринарна инконтиненция са по-често срещани и в коя възраст?

Стресовият тип уринарна инконтиненция е по-често срещан при млади жени и жени на средна възраст, а импулсна и комбинирана уринарна инконтиненция при по-възрастни жени.

Какви са социалните ефекти на уринарната инконтиненция?

Жените смятат уринарната инконтиненция във всяка възраст за проблем, който влошава качеството им на живот. До известна степен, страдащата трябва съобразява живота си със състоянието. Те предпочитат да не излизат от вкъщи, да избягват социална среда и се притесняват, че трябва да са близо до тоалетна, където и да отидат. Опитват се да избягват обществения транспорт. Притеснението им от проблема понякога ги кара да не консумират достатъчно течности, което може да доведе до други здравословни проблеми. Състоянието може да доведе до проблеми във връзките с хората.

Какво причинява уринарната инконтиненция?

  • Би могло да бъде наследствено предразположение. Ако майка Ви или сестра Ви страда от уринарна инконтиненция, Вашият шанс е 3 пъти по-голям.
  • Възрастта е важен фактор.
  • Бременността може да доведе до инконтиненция или да влоши съществуващата ситуация.
  • Един на всеки пет случая на уринарна инконтиненция, които се появяват по-време на бременност, остава трайно.
  • Раждането е значителен фактор само по себе си.
  • Трудни раждания или такива с интервенция, или нормални раждания на едри бебета, са фактори, които повишават риска.
  • Тъй като тазовата област е обект на по-малко напрежение по време на раждания с Цезарово сечение (С-section), по-рядко се среща при цезарово сечение отколкото при нормално раждане.
  • Разпространението на уринарната инконтиненция е по-широко при жени, които са претърпели някои детеродни операции и лъчелечение за рак.
  • Чести уринарни инфекции, цистити и конкретни лекарства могат да доведат до уринарна инконтиненция.
  • Прекомерно консумация на алкохол.
  • Хернии на нерви, които участват във функцията на пикочния мехур, деменция и болести като множествена склероза.
  • Влизането в менопаузата може да доведе уринарна инконтиненция. Менопаузата уврежда урино-задържащия механизъм.
  • Хроничен запек е значителен фактор. Постоянното напрежение може да увреди урино-задържащия механизъм.
  • Податливостта може да се увеличи от болести като диабет, високо кръвно налягане, болести на сърцето и хронична белодробна болест.
  • И отново, наднорменото тегло и затлъстяването.
  • Когато човек е с наднормено тегло, той поставя тазовото дъно на допълнително напрежение, което може да доведе до уринарна инконтиненция или да влоши съществуващ проблем.
  • Уринарната инконтиненция се наблюдава по-често при хора, които не правят достатъчно физически упражнения или водят заседнал начин на живот.

Какви са признаците на уринарната инконтиненция?

Най-явният признак е истинското изтичане на урина или такова усещане. Понякога, жените може да не осъзнаят, че са изпуснали урина. Ако страдащата използва дамска превръзка, изтичането на урина се вижда, когато превръзката е мокра. Страдащите от импулсна уринарна инконтиненция може да усетят внезапна нужда да уринират или неволево да изпуснат няколко капки урина. В повечето случаи, това ще е очевидно. Освен това, индикации могат да бъдат често ходене до тоалетната или ставане през нощта, за да се уринира.

Как се диагностицира това състояние?

Най-важният диагностичен метод е обсъждането на проблема с пациентката. Тази консултация установява кога се случват инциденти, при какви ситуации, до каква степен могат да бъдат избегнати, дали не използва дамска превръзка, въздействието върху социалния живот, степента на уринарна инконтиненция, предишни операции или раждане и всякакви основни хронични заболявания. Освен това, пациенката е помолена да попълни въпросник и сама да си направи няколко теста. Това ни дава ценна информация за типа на уринарната инконтиненция, за това колко е сериозна, при какви ситуации се появява и ефекта ѝ върху социалния живот. Пациентката също е помолена да попълва това, което ние наричаме „дневник на пикочния мехур“, като записва в него честотата, обема и времето на уринирането, обема на течностите, които консумира и други показатели. Заедно с подробен физически преглед, това са нашите най-важни диагностични инструменти. Понякога се изискват допълнителни тестове на урината, ехография и изследване на уринния поток, за окончателна диагноза.

Как се лекува уринарната инконтиненция?

След поставянето на диагноза, могат да последват 3 типа лечение на уринарна инконтиненция. Първият се нарича „консервативно лечение“, което се фокусира върху създаването на конкретни промени в начина на живот на пациентката, като отслабване при пациентки с наднормено тегло, мотивиране на пациентките да правят редовно физически упражнения, отказване от тютюнопушенето, промяна в лекарствата, които могат да доведат до уринарна инконтиненция, регулиране на приема на течности, ограничаване на безалкохолните, консумация на чай и кафе и преодоляване на запека.

При някои пациентки проблемът е напълно или частично преодолян, след като се обучат на конкретни пози за задържане на урината и след като са инструктирани по отношение на уринирането.

През последните години, се въведоха лечения чрез упражнения за подсилване на тазовото дъно и устройства за мускулна стимулация, като методи за справяне с проблема.

Може ли дамската уринарна инконтиненция да се конролира с помощта на лекарства?

Пациентките могат да се възползват от медикаментозно лечение в зависимост от типа на уринарната инконтиненция. Медикаменти могат да се използват за лечение конкретно на импулсен тип уринарна инконтиненция. Медикаментът увеличава събиращия капацитет на пикочния мехур, намаля честотата на уриниране, значително понижава усещането за нужда да се уринира и намаля инцидентите на изтичане при около 50 % от случаите. Този тип медикамент би могъл да има странични ефекти и да се намеси в приема на медикаменти за други заболявания; трябва да се обмисля единствено при консултация със специалист уролог. Ефективността на медикамента може да бъде наблюдавана, а при необходимост, той или неговата доза могат да бъдат сменени. Стресовият тип уринарна инконтиненция, в някои случаи, също може да се лекува с лекарства, макар че обикновено не са ефективни.

Кога е подходящо оперативното лечение?

Операцията би могла да бъде основателен избор в случаи, в които пациентката няма възможност да направи промени в начина си на живот, при тежки случаи и при случаи, в които пациентката не реагира на медикаментозно лечение. Обикновено, операцията се препоръчва в случаи, в които прегледите са разкрили физически нарушения. Също може да бъде препоръчана и тогава, когато качеството на живот и социалният живот на пациентката са засегнати до крайна степен.

Какъв вид операция се извършва за лечението на дамска уринарна инконтиненция?

Обикновено лекуваме пациентките с уринарна инконтиненция чрез затворена операция през вагината. Целта е да се подпомогне предотвратяването на уринарната инконтиненция. При пациентки, които нямат обособен отпуснат пикочен мехур проблемът е трайно решен след 15-20 минутна процедура. При подходящи случаи, това може да се извърши с местна упойка без хоспитализация. Пациентката обикновено се изписва на същия ден и ефектът от операцията ще се почувства на следващия ден.  90% от леките или средни случаи са напълно излекувани без никакви странични ефекти.

В случаи, в които има значително увисване на пикочния мехур и тазовите орани, също се предпочита затворена операция през вагината. Продължителността на операцията се удължава до около 1 час, тъй като по време на операцията се обръща внимание и на проблемите с увисването; тя се извършва под пълна упойка и обикновено изисква пренощуване в болницата. Преди последните достижения в медицинската наука, тези случаи изискваха отворена операция, но днес тя се извършва само в много редки случаи.

Може ли уринарната инконтиненция да се появи отново след операция? А раждане след операцията води ли до повторна поява?

Шансовете за повторна поява след операция са 10-20 %. В тези случаи е възможна повторна операция. Ние цялостно препоръчваме на пациентки, които забременеят на по-късен етап, да раждат с цезарово сечение. Въпреки това, някои пациентки раждат по нормален начин и губят ползите от операцията за уринарна инконтиненция и в тези случаи е възможна повторна операция.

Още информация

START TYPING AND PRESS ENTER TO SEARCH