оперативно лечение на диабет тип 2

Оперативно лечение на Диабет тип 2 – Метаболитна хирургия

Диабетът, по-известен сред обществото като захарна болест, все повече се увеличава в световен мащаб през последните няколко десетилетия. Какво лечение сте прилагали за лечението на диабета? Кои пациенти диабетици имат полза от това лечение и кои са подходящите кандидати?

Ние лекуваме пациенти с диабет тип 2 чрез оперативен метод. Нарича се метаболитна хирургия. Класическата парадигма за лекуване на диабет тип 2 е образоването по въпроса, диетата, упражненията и употребата на лекарствени средства. При все това, заболяването може да прогресира въпреки всички тези лечения. Понякога, въпреки интензивната употреба на инсулин, не се постигат ефективни резултати. В тези случаи трябва да се обмисли метаболитната хирургия като ефективна алтернатива за лечение.

Различен ли е методът на лечение за диабет тип 1 и тип 2?

Разбира се. Диабет тип 1 и тип 2 са напълно различни заболявания. При тип 1 няма производство на инсулин. От друга страна, при тип 2 тялото произвежда инсулин, но не може да използва този инсулин. Ние можем да помогнем единствено на пациенти с диабет тип 2. Което означава, че ние даваме възможност на тялото да използва инсулина, който тялото вече произвежда.

Нужно ли е оперативно лечение при диабет тип 2, тъй като класическите методи на лечение не са достатъчни?

Диабетът тип 2 е спектър от хетерогенни и динамични заболявания с множество фактори. Той представлява процес, при който не само хормоналните, но и неврологичните, психогенните и факторите на околната среда също са въвлечени. Основното решение при класическото лечение са диетата и упражненията. Но малко хора от могат да поддържат режим на упражнения цял живот. Процентът на пациентите, които успяват да спазват подходяща диета и да правят упражнения на необходимото ниво не надвишава 5% във всяко проучване. А медицинските лечения не съумяват и не са предназначени да променят общия прогрес на заболяването, а да регулират кръвната захар ден за ден. Ако искаме да се преборим с диабет тип 2, със свързаното с него увреждане на органи и с намаляването на работоспособността, ние трябва да приложим по-радикални, но не по-малко рационални лечения.

В този контекст, метаболитната хирургия най-радикалното и рационално лечение ли е?

Всъщност, най-радикалното и рационално лечение би било да се регулира хранителната индустрия, градското планиране и автомобилната индустрия. Проблемът идва от храната, която ядем и от съвременния начин на живот. Но на този етап не мисля, че някой, която и да е институция, или дори правителство, би могло да планира такава драстична промяна.

Ние, съвременните хора не сме успели да привикнем към нашата нова хранителна индустрия и към индустриалния живот в големия град. Съставките на храните, които ядем са се променили в рамките на последните 25 години. Хората, които живеят в развитите градове са свикнали да консумират рафинирани, т.е., обработени храни. Когато тези храни достигнат до средната част тънкото черво, те вече са се смлели в биохимичен смисъл.

Това, което е останало е груба храна, с много малко полезно съдържание. Хормоните, устойчиви на инсулин се освобождават в първата част на тънкото черво, а хормоните чувствителни към инсулина идват от далечната част на червото.

Докато хранителните съставки, пристигащи от последната част на червото продължават да стават все по-бедни на хранителна стойност, активността на чувствителните хормони намалява. Ние помагаме на хормоните, чувствителни към инсулина да се активират по-ефективно като променяме началните и крайните части на тънкото черво с оперативна намеса.

Как продължително високите нива на кръвна захар въздействат върху органите на нашето тяло?

И двата типа диабет причиняват увреждане на органи като вредят на стените на кръвоносните съдове. Увреждането на органите се различава според типа на съдовете и засегнатото място. При пациенти с наднормено тегло особено засегнати са средните и големите кръвоносни съдове, което води съответно до проблеми като инфаркт или парализа. При пациенти с по-малко проблеми свързани с наднормено тегло обикновено настъпват проблеми с очите, бъбреците и краката в резултат на ефекта върху малките и средни кръвоносни съдове. Но винаги има и изключения.

На кой етап предлагате операция?

При диабет тип 2 увреждането на средните и големите  кръвоносни съдове започва доста преди диагностицирането на заболяването. Счита се, че повечето пациенти имат 2-3 години клинична предистория преди диагностицирането на диабета. Можете да разберете за предварителното активиране на увредата на кръвоносния съд едва по време на диагностицирането. За щастие, диабет тип 2 като цяло има малък прогрес. Което означава, че повечето усложнения се появяват и прогресират бавно и тихо с години. Ето защо той се нарича „коварна“ болест. След проведените изследвания на пациентите с диабет тип 2 през всичките тези години, обикновено се приема, че пациентът консумира своят запас от инсулин в рамките на 10-12 години, а след този период започват да се появяват симптомите на увреждане на органите. Именно това е времето, когато пациентите обикновено кандидатстват за лечение при нас. Много пациенти не желаят да бъдат оперирани, особено ако всичко изглежда наред. И така, накратко казано, за да се помогне на даден пациент чрез операция, той или не трябва да е способен да контролира нивата на кръвна захар с лекарства, или симптомите на увреждане на органите вече може да са се появили. Разбира се, има много положителни ползи от прилагане на лечението преди да се стигне до загуба орган и преди да свърши запасът от инсулин.

Diabetes blood test

Казахте „ако всичко изглежда наред“. Какво имате предвид?

Множество организации, каквито са например Световната здравна организация, Американската диабетна асоциация, Международната диабетна федерация, работят за развиването на стандарти на управление на диабет тип 2. Тези организации са си поставили специални цели при лечението на диабет тип 2. Въпреки това, дори с най-добрите комбинации от лечения по-малко от 50% от пациентите могат да достигнат необходимите цели.

Какви са резултатите от метаболитната хирургия в тази връзка?

Възможно е да се установи контрол на заболяването при над 90% от пациентите за най-малко 10 години.

Как се взема решението за извършване на операция?

Най-важното нещо е да  се знае със сигурност, че пациентът има диабет тип 2. Но само това не е достатъчно.

Пациентът трябва да има достатъчни запаси на инсулин и достатъчна функционалност и активност на органите. Също така, резистентните хормони произвеждани от мастната тъкан трябва да бъдат положителни, а материалите, които причиняват щети на клетките, произвеждащи инсулин, трябва да бъдат в рамките на нормалните граници.

Разбира се, най-важното нещо, което трябва да се обмисли при вземането на решение за операция е, че пациентът трябва да е неспособен да поеме контрол над кръвната захар или над другите симптоми на метаболитни нарушения с помощта на други средства.

Какви са другите компоненти на метаболитния синдром?

Високо кръвно налягане, наднормено тегло, висок холестерол и други мазнини в кръвта.

Как се нарича този метод на лечение и какво представлява тази оперативна намеса?

Методът се нарича „илеална интерпозиция“. Тази операция представлява процедура, която въвлича стомаха, дванадесетопръстника и тънките черва. Лявата горна външна част на стомаха се отстранява, връзката между стомаха и дванадесетопръстника се затваря, което леко променя ориентацията на стомаха, а крайната част на тънкото черво се заменя с част от началната част.

Колко пациенти сте излекувал досега с този метод?

В нашата клиника аз съм излекувал около 1400 пациента с помощта на метода на илеална интерпозиция. Резултатите показват, че над 90% от пациентите могат да възвърнат контрола над кръвната си захар без помощта на допълнително лекарство или инсулин.

Изчезват ли проблемите на пациентите с диабет в периода след операцията? Приключва ли окончателно употребата на медикаменти и инсулин? Ако е така, временен ли е този период?

Резервите на инсулина и функционалността на органите са тези, които определят до каква степен ще бъде ползата на пациента с диабет тип 2. Колкото по-големи запаси на инсулин има и колкото по-висока е активността на органите, толкова по-голям успех може да се очаква. Но най-важното, което не бива да се забравя е, че диабетът има хормонални, неврологични и психогенни структури. Тази операция лекува единствено хормоналната част на диабета. За да се обясни по-накратко: когато пациентът, на който сме осигурили хормонален контрол изпитва притеснение по някаква причина, или щастие, или гняв, то тогава ще има колебание в нивото на кръвната захар. Всъщност, този вид колебание може да се наблюдава и при пациентите без диабет, разбира се. Въпреки това, продължителността и тежестта на това колебание, което се наблюдава при пациентите без диабет е по-слабо. Това колебание продължава в лека форма след операцията, но се нормализира по-бързо от преди. Диабет тип 2 е динамично заболяване с различна прогресия във времето. Важен критерий са средните нива на кръвна захар и състоянието на увреждане на органите 3 месеца след операцията.

Производството на инсулин от панкреаса достатъчно ли е за хранене без специална диета без след операция или трябва лекуваният пациент да продължи диетата за цял живот?

Ефективността на операцията намаля 10 години след нейното извършване. Това е защото участват два естествени процеса. Първият е: ние остаряваме. Когато остаряваме нашата мускулна маса и мускулна активност намалят.

Вторият процес е, че нашият метаболизъм се забавя. Тази операция намаля скоростта на консумация на инсулин в тялото. Въпреки това, функцията на нашите инсулинови запаси ще намаля година след година. Това, на което трябва да се наблегне тук е намаляването на скоростта на консумацията на инсулина в тялото след операцията. По този начин тялото използва запасите на инсулин по-икономично. Няма конкретна диета, която да се спазва след тези операции.

Всъщност, ако пациентът ще полага усилия, за да следва специализирана диета, защо му е да претърпява операция (помните ли, че само 5% от хората успяват да поддържат токова дългосрочна диета)? Но съществуват няколко важни хранителни промени след операцията. Можем да ги изразим, както следва:

Пациентите, които са се подложили на операция не чувстват толкова глад. Техният избор на храна и подходът им към храна се променя.

Те се хранят с по-скромни порции, а тези порции карат пациентът да се чувства сит по-дълго време.

Пациентите физически не могат да изядат толкова много колкото преди, дори и да искат. Но истината е, че те не искат да ядат толкова много храна.

Как се извършва тази операция? Какъв е непосредсвеният следоперативен период?

Тази операция се извършва лапароскопски (не е отворена операция). С други думи не е процедура с дълъг разрез на корема: извършва се през малки разрези за достъп.

Най-големият недостатък на операцията е, че е много трудна за извършване от техническа гледна точка и изисква много сериозно обучение и технически умения.

Няколко часа след операцията пациентите започват да пият вода. След като пациента прекара 3-4 дни на течна диета е възможно бавно да започне да яде меки зеленчукови храни.

След около 6 месеца пациентите могат да ядат каквото поискат.

Има ли някакви странични ефекти на този лечебен метод? Ако има, какви са те?

Трябва да разделим въпроса на две части – усложнения, които се появяват в ранния следоперативен периоди и усложнения, които се появяват в последващите години. Има конкретни проценти за усложнения за всеки вид операция и този процент е около 10% за операции на горния храносмилателен тракт. Този процент се отнася и за нашата операция. Някои от тези усложнения са кървене, инфекция, изтичане и проблеми свързани с наркоза. Процентът на усложнения сред моите пациенти е 6%. Той е по-нисък от процента на публикуваните нива.

Съществуват два потенциални проблема, които могат да се набюдават в дългосрочен план. Един от тях е херния. Може да се развие херния на линиите на разрезите или вътрешна херния. Процентът на това усложнение е 1%. Другият потенциален проблем е рискът от развитие на камъни или утайка в жлъчния мехур. Процентът на това усложнение е 12%. Той може да се намали до 5% с профилактични медикаменти. Но ако забележа някакъв едем, оток или срастване при настоящото ми приложение, аз премахвам жлъчния мехур и по този начин премахвам риска.

Какви са разликите и предимствата/недостатъците в сравнение с лечебните методи, които се прилагат на пациенти със затлъстяване?

В общи линии, основната цел на хирургията при затлъстяване е постигане на контрол върху теглото. Контролът върху захарта е случаен резултат от тези операции. Всъщност, можете да вземете значителен контрол върху нивата на кръвна захар със загуба на тегло при пациент, който страда от проблеми свързани с наднормено тегло. От друга страна, ситуацията е много различна и по-трудна при пациенти, които не са на ръба на затлъстяване Докато основният проблем при пациенти със затлъстяване е инсулинова резистентност свързана с излишна мастна тъкан, хормоните на резистентност произхождащи от тъкани от панкреаса, тънките черва и черния дроб са основната причина за проблема при пациенти, които нямат сериозни проблеми със затлъстяване. В такива случаи не може да се постигне контрол върху кръвната захар само със загуба на тегло. За тези пациенти трябва да се извърши по-комплексна операция с повече от една хормонална цел. Единствената операция, която може да осигури всичко това е илеална интерпозиция. Освен това, пациентът трябва да приема добавки от витамини и минерали за остатъка от живота си след операцията против затлъстяване. Въпреки това, след операцията за илеална интерпозиция пациентите няма нужда да приемат добавки от витамини и минерали след една година. Те живеят напълно свободен живот.

Колко дълго отнема за Вашите пациенти да се завърнат към нормалното си ежедневие след тази операция?

Първите 3 до 4 седмици след операцията са период на адаптация към промените. В този период тялото се опитва да свикне с новия си метаболизъм. Случват се колебания в нивата на кръвна захар и кръвно налягане. В този период пациентът може да се чувства изморен и раздразнителен. Това, на което трябва да се наблегне най-много тук е, че възстановителният период след операция се развива много индивидуално при диабетиците. Съществуват два фактора, които определят излекуването след операцията. Пациентите мъже сравнени с пациентите жени, младите пациенти сравнени с възрастните, демонстрират бързи подобрения. Разбира се, продължителността на периода, в който пациентът е боледувал от диабет, как болестта се е развила, наличието на увреждане на органите и неговата тежест са много важни фактори за възстановителния период.

Принципно, тялото свиква с новия си метаболизъм след 3 до 4 седмици и пациентът започва да се чувства по-добре. Около 2 до 2 половина месеца след операцията пациентът ще е започнал нов живот. Нивата на енергия и ежедневни дейности постепенно се увеличават и сънят става редовен.

Пациентът се събужда отпочинал и свеж сутрин. Животът след този период изглежда като чудо. Ние препоръчване в този период пациентът да не си позволява да огладнява или да ожаднява, той трябва да приема допълнителни медикаменти и витамини и ежедневни разходки от 15-20 минути биха били от полза. Нуждата за лекарства и витамини постепенно намалява и мнозинството от нашите пациенти спира да приема тези добавки в рамките на 6 месеца след операцията. Освен това, ние прилагаме ежедневна, ежеседмична и ежемесечна програма за проследяване на състоянието.

Съществуват ли някакви трайни проблеми за пациентите, когато се завърнат към ежедневието си? Ако има, какви са те?

Пациените трябва да свикнат с нови хранителни навици след операцията. Трябва да живеят с по-скромни порции и да ядат по-често. Това е препоръката, която всеки диабетик е чувал от всеки лекар, обаче това състояние се развива спонтанно след операция. Но на пациентите им отнема време да свикнат с това ново поведение на хранене. През първите 3 до 4 месеца от адаптационните период пациентите могат да имат симптоми подобни на диария. Тези симптоми са временни и няма да са проблем за дълго, тъй като състояните на пациента се проследява и се прилага подходящо лечение.

Къде е положено началото на тази операция и от колко време се практикува? 

Бразилия е мястото, от което произлиза тази операция. Бразилският хирург Аурео Де Паула е представил това приложение в световната медцинска литература. Извършва се от 1999 г.

В кои други страни се прилага този метод за лечение? Какви са резултатите в тези страни?

Това приложение се практикува от 8 хирурга в 6 държави от цял свят. Цялостните резултати показват, че се постига контрол при над  90% от компонентите на метаболитния синдром.

Споделяте ли информация с Вашите колеги, които прилагат този лечебен метод?

Съществува организация наречена „GASRD“ (“Глобална асоциация за хирургично лечение и изследване на диабет“). Ние споделяме данни в рамките на тази организация. Освен това, ние присъстваме и правим презентации на международните срещи на много медицински организации, които се провеждат веднъж и два пъти в годината.

През последните години разпространението на болестта диабет се е увеличило в нашата страна и в Европейския съюз. Изследванията сочат, че процентът на пациенти с диабет се е покачил с 15%. Доколкото разбираме, методът, който Вие прилагате е дълготрайно и ефективно лечение на диабет тип 2. Има ли някакви срещи или конференции, на които да се обсъжда този метод за лечение с Вашите европейски колеги и да се обяснява на по-широк кръг? Ако ще се провеждат, къде и кога ще бъдат?

Посещавам срещи и организации в страната и чужбина почти всеки месец и обяснявам този метод за лечение. През последните две години присъствах на срещи в Япония, Индия (Хайдарабад и Ню Делхи), Сингапур, Германия (Хамбург и Франкфурт), Испания (Малага и Барселона) и на 6 срещи в Турция. Представял съм презентации и съм изнасял речи. Започнах да пиша книга по този въпрос, да обучавам нови хирурзи и да организирам около 15 интернет сайта. Аз съм се посветил на това и ще продължа да обяснявам този процес и неговите ползи, докато съм жив.

START TYPING AND PRESS ENTER TO SEARCH