Когато донорът е несъвместим: имунологията и кръстосаното донорство спасяват животи
Специалисти от истанбулската болница „Флорънс Найтингейл“ споделиха своя богат опит с български колеги по време на семинар, посветен на най-новите постижения в бъбречните и чернодробните трансплантации.
Докато у нас живото донорство все още се възприема като рядкост, в Турция успешно се присаждат органи от жив донор дори при пълна кръвна несъвместимост с реципиента. Кръстосаното донорство, което е законно и в България, но почти не се прилага, там е рутинна практика. Благодарение на бързото развитие на имунологията през последните години, днес трансплантацията на бъбрек или черен дроб при пациенти с различни кръвни групи вече не е невъзможна. Именно тези иновации са ежедневие в трансплантационния център на болница „Флорънс Найтингейл“ в Истанбул.
Водещите експерти от болницата обсъдиха съвременните методи с българските си колеги на семинар, организиран от „Флорънс Найтингейл“, „Бридж Медикал“ и Българската нефрологична асоциация. Двама от лекторите отговориха на въпросите на OFFNews.
Проф. д-р Айше Синангил:
„Най-доброто решение е трансплантация преди диализа“
Проф. д-р Айше Синангил е специалист по нефрология в болница „Флорънс Найтингейл“ – Истанбул и преподавател в Катедрата по вътрешни болести на Истанбулския университет „Билим“. Тя е лекарят, който подготвя и проследява пациентите, получили бъбрек от донор с несъвместима кръвна група.
Хроничното бъбречно заболяване е прогресиращо състояние и ранната диагностика е от решаващо значение, подчертава проф. Синангил. Най-честите причини са диабет и високо кръвно налягане. Ако те се установят навреме и се приложи активна терапия, развитието на болестта може значително да се забави. Други състояния, като гломерулонефрит, се диагностицират чрез биопсия.
В напреднал стадий най-ефективното лечение е трансплантацията, извършена още преди започването на диализа. Проучванията ясно показват, че колкото по-дълго пациентът е на хемодиализа, толкова по-тежки са усложненията – те се избягват именно с навременна трансплантация.
Живото донорство в Турция – утвърдена и добре регулирана практика
В Турция живото донорство е напълно нормална процедура. Орган може да дари роднина до четвърта кръвна линия, а в някои случаи и близък приятел. Преди всяка трансплантация работи специална етична комисия, която проверява дали няма финансови интереси или съмнения за такива и едва тогава дава зелена светлина.
Кръвната несъвместимост вече не е пречка
Благодарение на напредъка в имунологията и новите мощни имуносупресори, кръвната несъвместимост вече не е абсолютна пречка. Преди операцията се извършват високоспецифични изследвания за антитела, след което се прилага процес на десенсибилизация – плазмафереза и двойна филтрация, с които се намаляват нивата на антителата в кръвта на реципиента.
„Правим прецизни тестове, наблюдаваме динамиката на антителата и чак след като сме сигурни, че рискът е минимален, пристъпваме към трансплантацията. От изключителна важност е и тъканната съвместимост“, обяснява проф. Синангил.
Калин Стоянов
Историята на Калин Стоянов: баща дарява бъбрек на сина си въпреки различните кръвни групи
Калин Стоянов (кръвна група АВ) дарява бъбрек на сина си (кръвна група В). Въпреки несъвместимостта, двамата живеят пълноценно вече седем години.
„Синът ми беше трансплантиран на 18 март 2019 г., когато беше на 18 години. Разбрахме за болницата от реклама в интернет и се свързахме с „Бридж Медикал“. След няколко дни представител на „Флорънс Найтингейл“ дойде в България. Изпратихме необходимите изследвания, поканиха ни, направиха всички тестове на място и потвърдиха, че ще извършат операцията въпреки различните кръвни групи.“
Процесът отне около 10 дни заради допълнителните изследвания за несъвместимост. След трансплантацията болницата продължава да следи пациентите дистанционно – първо седмично, после месечно. „Синът ми се чувства отлично, учи магистратура, а и аз съм в перфектно здраве“, споделя с усмивка бащата.
Проф. д-р Бюлент Юнал: „Българските пациенти често идват твърде късно“
Проф. д-р Бюлент Юнал е един от най-опитните трансплантационни хирурзи в Турция с над 3000 чернодробни и близо 2000 бъбречни трансплантации от жив донор. Специализира се в кръстосано донорство и сложни съдови усложнения при чернодробни трансплантации.
Кръстосаното донорство е напълно законна и широко разпространена практика по целия свят. Ако една двойка донор-реципиент не е съвместима, се „разменя“ с друга двойка. „Подготвяме трима потенциални донори и след задълбочени имунологични изследвания избираме най-подходящия“, обяснява проф. Юнал.
Методът се прилага както при бъбреци, така и при черен дроб. Съществува и комбинирано кръстосано донорство бъбрек–черен дроб.
Според хирурга българските пациенти често пристигат в много напреднал стадий, когато организмът е силно увреден и възстановяването след операцията е по-трудно.
Той подчертава предимствата на роботизираната хирургия с Da Vinci (вече пето поколение), която минимизира травмата и ускорява възстановяването както за донора, така и за реципиента. „Оперативната техника при трансплантациите е почти същата от 50 години, но разрезите са много по-малки. Истинската революция идва от имунологията“, казва проф. Юнал.
Александрина и Павел Павлови
Историята на Александрина и Павел Павлови: „Най-трудното беше да стигнем до тях“
Александрина Павлова получи нов бъбрек преди седем години и половина. Донор е съпругът ѝ Павел. Първоначално семейството е насочено към кръстосано донорство, но в последния момент се налага Павел да дари директно.
„На 40 години ми откриха напреднала бъбречна недостатъчност. Бъбреците бяха толкова малки, че не можаха да вземат биопсия. Следяхме се в София, но състоянието вървеше към диализа“, разказва Александрина.
Съпругът ѝ допълва: „Обещаваха ни, че ще се оправи, но в един момент цялата беше подута. Лекарят каза, че трябва спешна диализа.“ Случайно научили за „Бридж Медикал“ и заминали за Турция.
„Професорът ни каза: „Най-трудното – да стигнете до нас – вече мина.“ Планирано беше кръстосано донорство, но то отпадна. Аз съм група А, Павел – група В. Направихме изследвания за антитела в София, после в Турция – резултатите бяха добри и решиха да оперират. Минах през десенсибилизация“, спомня си Александрина.
Павел се възстанови изключително бързо: „На третия ден вече се разхождах из Истанбул. За 20 дни бях напълно възстановен. Днес нямам никакви ограничения – просто водя здравословен живот.“
Александрина признава, че решението е било много трудно: „Баща ми почина от същото заболяване след една година. Дъщеря ми беше в първи клас. Страхувах се, че ако нещо се случи с нас, детето остава само. Но сега живеем пълноценно – планираме бъдещето, пътуваме, гледам как дъщеря ми расте.“
200 трансплантирани българи в „Флорънс Найтингейл“
Трансплантационната програма в болница „Флорънс Найтингейл“ стартира през 2004 г., а от 2011 г. приема и български пациенти. Към момента над 200 българи са получили нов орган там. Само през последните 8 години са извършени 139 бъбречни трансплантации на наши сънародници, от които 8 при кръвна несъвместимост. Първата такава операция е от 2018 г.
Болницата разполага с робот Da Vinci от самото начало, а днес работи с най-новото пето поколение. Лекуват пациенти от Близкия изток, Северна Африка, Европа, САЩ, Балканите, Украйна и Русия. Всеки международен отдел има екип, който говори родния език на пациентите и осигурява 24-часова подкрепа.
След трансплантацията и реципиентът, и донорът се проследяват доживот. В България проследяването вече се извършва в диспансер в Александровска болница, а скоро ще заработи и втори в УМБАЛ „Св. Анна“.
Когато донорът е несъвместим – вече не е присъда. Съвременната имунология и професионализмът на турските екипи дават реален шанс за нов живот.
